За книгата: година / Социализмът ще премине като дисхармония. Всяка дисхармония ще премине. А социализмът е буря, дъжд, вятър... Слънцето ще изгрее и ще изсуши всичко. И те ще кажат като изсъхнала роса: „Той наистина ли е съществувал?“ „И градушка барабанеше по прозорците: братство, равенство, свобода?“ – О, да! И колко още уби тази градушка!!— „Удивително. Странно явление. Не мога да повярвам. Къде мога да прочета за историята?“ Да обичаш щастлива и велика родина не е велико нещо. Трябва да я обичаме именно когато е слаба, малка, унизена, накрая, глупава, накрая, дори злобна. Точно, точно когато нашата „майка” е пияна, лъжлива и напълно затънала в грях, ние не трябва да я изоставяме... Но това не е последното: когато тя най-после умре и оглозгана от евреите, разкрие само кости, той ще „Руснак“, който ще плаче до този никого ненужен и изоставен от всички скелет. Така да бъде... Революцията има две измерения - дължина и ширина; но няма трета дълбочина. И поради това качество той никога няма да има зрели, вкусни плодове, никога няма да бъде „завършен”... Ще продължи да расте в раздразнение; но тази окончателност никога няма да дойде в него, когато човек каже: „Стига! щастлива съм! Днес е толкова хубаво, че няма нужда от утре”... Революцията винаги ще страда и ще се надява само на “утре”... И всяко “утре” ще я измами и ще се превърне в “вдругиден. ” (1912 г.)